Стрес и психично здраве – отл. 6

МАГИСТЪР ПСИХОЛОГИЯ ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ 2022

Човешкото притеснение е в следствие на мисленето.

Тревожността е продукт на ума.

Естествената природа на живото същество е спокойствието.

Спокойствието е това, което си. Стресът е онова, което се опитваш да бъдеш.

Бих желал да започна от там, че представям последвалата разработка в следствие на безбройни комуникации с лица, които преживяват вътрешното си неразположение по един или друг сходен начин. Също така и с такива, за които стреса е като мимолетно премигване. Държа да отбележа също, че проявих желание да направя изследването спрямо посоченият от Вас приемлив вариант въз основа на учебника Ви, който не беше наличен в книжарницата на университета, когато отидох да си го закупя. Физическото пътуване го прилагам при необходимост, а в случая съдбата бе отредила да не се сдобия с материалите, които са ми нужни, за това – без притеснение – ще правя задачата без тях.

Стрес и психично здраве

Стресът е в основата на съвременния живот. Живот, който е изпълнен с преследването на толкова много цели и постоянно сменящи се желания, че времето за изпълнение на тези желания се отлага занапред, а в момента получаваме резултатите от предишните си такива. Неизменно обикновения човек се среща с разочарованието, понеже търпението и разбирането му не са достатъчни, за да гледа обективно извън ситуацията, в която се намира. Съществуват хора, които се отдават на свободни размишлени, без да достигат до окончателен извод. Всички те си имат собствена гледна точка, различна от тази на другите. Без колебание, всички те попадат под справедливите закони на времето, което ни дарява с резултатите от нашите мисли, намерения и действия. Неприемането на резултатите, които са ни предоставени от великото време, води до притеснения и стрес, в един безкраен опит да достигнем очакванията си, губейки ценна енергия за изживяване на спокойствието.

Болестите, които се получават на физическо, емоционално и ментално ниво произлизат от ограничения ум, който си мисли, че може да се справи с всички препядствия, които се появат пред него. Такива са взаимоотношенията с материалната природа в обусловеното състояние. Стремежът за удовлетворение на сетивата пречи на човек да види истината. Това е признак на невежество или отсъствие на знание. Светът се възприема с очите на ума, но понеже умът търси само сетивни наслаждения, това пречи човек да види истината, защото истината е пълното цяло, ом пурнам. Всичко произлиза от пълното цяло, без да нарушава тази пълнота и едновременно с това оставя в нея. Вечното знание ни учи да виждаме навсякъде тази пълнота. Но умът е основен фактор за възприемане на този свят и по природа той винаги избира онова, което е приятно за сетивата и отвърля неприятното.

Сетивата постоянно блуждаят сред своите обекти. Природата им е да се лутат без граници и подбор. Всяко едно от петте сетива си съперничи с останалите и иска да се наслаждава, затова те са източник на постянни безпокойства и страдания. Те постоянно възбуждат ума. Пренаситени от наслаждение, стават угнетени и нещастни. Умът приема приятното за сетивата и отхвърля неприятното. Той не се интересува от оценката на интелигентността, защото принадлежи на сетивата. Може да се нарече шестото сетиво. Умът притежава уникалната способност да комбинира постъпили в него впечатления и да създава нови образи. Например окото вижда заек и еленски рога, а умът ги комбинира и измисля рогат заек.

Кратка извадка · СИМПТОМИ НА СТРЕС

В челната десятка (обща умора – 56,5%; мислене за работа – 36,8%, главоболие – 31,5%, проблеми с очите – 30,7%, по-бързо уморяване – 25,5%, болки в гърба – 22,9%, раздразнителност – 19,8%, безсъние – 18,0%, умора при събуждане- 14,4%, болки мускули, стави- 13,7%) се нареждат симптомите на нервно-психично и отрицателно емоционално напрежение, на физическо и емоционално изчерпване, което е елемент на синдрома burn-out.

Стрес, агресия, пълна депресия, параноична сесия от неравновесия, уж всичко ни е наред, а пък какво става, когато някой не спира да се самозаблуждава?


Енергията на душата се поглъща напълно от сетивата, затова знанието се свежда до тяхното удовлетворение. С други думи, човек не е в състояние да разбере онова, което илиза отвъд пределите на сетивното възприятие. Той не може да възприеме знанието, което се извивява вертикално над него /сетива – ум – интелигентност – аз душа – свръх Аз/. Сигурен, че животът му е под пълен контрол, всъщност той тъне в невежество. Умът се опитва да подреди хаотично блуждаещия набор от информация в система от знания, ръководейки се от своята фантазия и въображение. Това въображаемо знание умело строи логически вериги и цели доктрини, а също така може да създаде цял научен отрасъл в полза на сетивата. Само че резултатът от това знание е илюзия, пораждаща все нови и нови въображаеми концепции, водещи към по-големи заблуди.

Знание, водещо към истина – когато знанието и паметта са възстановени. Това знание се основа на законите на битието и природата на живото същество. То съчетава в себе си материалната и духовната потребност на човека. Подтиква хората към техния висш дълг, а не безсмислено да губят време за удовлетворение на сетивата. Като цяло това е знание, свързано с висшия смисъл на живота.

И понеже има една максима в живота ни, а тя е – от опит глава не боли; ние чрез личния си опит изживяваме последствията от неразбирането на живота и се срещаме с всички проявления и резултати на стреса, описван в учебниците по съвременна психология, а както всичко съ-временно, в последствие започваме да се чудим как да се справим с проявилите се проблеми, трайни несполуки и неудовлетворени потребности и очаквания. Съумеем ли да се оповаваме на чуждия опит, изпитан и издържан във времето, ще занижим неизбежната поява на резултатите и страданията от невежеството ни.

Чистото съзнание попада във властта на материалната илюзия. Можем да подчертаем две неща: сетивата и техните обекти. Сетивата ни се докосват до обектите им – форма, цвят, вкус, звук… По този начин живото същество си взаимодейства с този свят. Съзерцавайки сетивните обекти, човек развива привързаност към тях. От привързаността се ражда похот, а тя преминава в гняв. Гневът пробужда илюзия. Илюзията погубва паметта и знанието, че сме души. След това изгубваме интелигентността си (способността да различаваме добро и зло) и накрая идва деградацията. Това са взаимоотношенията с материалната природа. Можем просто да си живеем обикновен живот, да гледаме, дишаме, чуваме и така просто ще деградираме. Някой може да каже: „Но нали нищо лошо не правя! Та нали аз просто си гледам, мисля, говоря“. Именно по този невинен начин се случва всичко. Аз просто гледам, след това идва желание, привързаност и тя се засилва до състояние на похот. Похотта има огромна сила. Тя шепне: „Вземи, твое е“. Само че интелигентността казва: „Това вече принадлежи на някой друг“. „Това не е важно, помоли го да се махне, ако не те послуша – може да употребим сила. Ти си по-силен и по-умен, ти трябва да си интелигентен и да знаеш как да се наслаждаваш на този свят. Достигни целта си. Лъжа? Няма никакви проблеми само никой да не разбре. А когато никой не разбере, какво значение има излъгал ли си, или не? Защо мислиш за това? Взимай и се наслаждавай!“

1)Начинът на живот тук е: „ Яж, пий и се весели“, пусни сетивата си на свобода. Добрият начин на живот изисква удовлетворени сетива. Човек е убеден, че може да бъде здрав посредством сън, храна, защита и приятни сексуални емоции. Той винаги се стреми да получи колкото се може повече удоволствия. Работи, за да удовлетвори сетивата си. 2)А непостоянния начин на живот сменя всичко, което му мръзва. Човек на това ниво на съзнание води помпозен начин на живот. Живее като животно, като си придава висш  смисъл. Думата човек – звучи гордо! Въпреки че очевидно нищо достойно не може да направи, той се смята за велик. Прави каквото си поиска. Липсват му дълбочина, постоянство и щастие. 3)Разумния начин на живот се разпознава по това, че всички разчитат на този, който изпълня своя дълг. Сетивните удоволствия не привличат човек на това ниво на съзнание. Животът му е посветен на пречистване и прогрес, затова той се вдъхновява от простотата на материалното съществуване и постоянно извисяване на съзнанието си. Каквото и да прави такъв човек, той неминуемо го свързва с Бога. 4)Същестуват и хора, които са напълно независими от материални закони. Те живеят без да мислят за материалните неща. Не се интересуват от загуба, постижение, богатство, бедност, приятели или врагове. Живеят пълноценно, използвайки своята материална природа. Те са талантливи и недостижими. 5) На нивото на духовения живот е този влюбен човек, който е скъп на всички. На това ниво човек действа от любов към Бога и тази любов го приближава до Висшата личност. Изцяло е потопен в блаженство и каквото и да прави, то би донесло благо на всички.


За справяне със стреса в днешно време хората прибягват до всякакви модерни методи – чрез упование и утеха в семейството, приятели, познатите, препоръчаните, близките, далечните, случайните или барманът в близкия клуб; към все по-яростното оприличаване с тялото и стремеж единствено към физическо развитие, до успокоителните слаби и силни химически вещества, които замъгляват съзнанието и го ограничават, давайки илюзорно спокойствие. Тези методи, дори и да имат кратък временен резултат за успокоението на ума и тялото,  и овладяване на стреса, в дългосрочния период се връщат с все по-неразрешими последици. Не е достатъчно да създадем външен комфорт на вътрешното неразположение.

Ефикасното справяне със стреса възможно, нужно е обаче да променим напълно представата си за това кои сме ние, какво всъщност представляваме, от къде сме дошли, защо, накъде отиваме и как да изживеем дизайна си според същината на душата си. За да го постигнем, е нужно да приемем и осъзнаем, че ние сме души, които са изпълнени с вечност, знание и блаженство, и притежаваме фини и груби тела, но ние не сме тези времени тела. Изисква се също личностно да приемем сериозно нуждата и дългът си да следваме Абсолютната Истина, за благото на цялото човечество. Сегашното ни съзнание ще определи бъдещето ни във вечността, така че инвестирайте времето в дейностите си разумно.

Детството минава в игри

Младостта – в копнежи по жени

Старостта – в мисли по отминалите дни

Ала към Бога рядко някой се стреми, уви…