Според ведическите писания, времето е аспект на Бога, управляващ мирозданието; то въздейства циклично на цялото материално творение, тласкайки го към разрушение. Времето е най-силната наказваща сила в материалния свят. Времето винаги непреклонно наказва всички, дръзнали да не се подчинят на волята му. Тази независима от всички дейности на материята, но самата тя никога не попада под нейното влияние. Времето е свързващото звено във всички процеси на изменение на материята, протичащи във Вселената. Времето е всепроникващо и се дели на три части:
– минало
– настояще
– бъдеще

Миналото: съществува ли реално или е само история?

Миналото, настоящето и бъдещето са особен вид непреодолима енергия – тя въздейства върху света, в който живеем и го кара да се променя.

Обикновено хората разбират как им въздейства настоящето, но не им е много ясно как действат миналото и бъдещето.

Нека първо да поговорим за миналото. То ни въздейства чрез нашия ум и разум. Умът ни, който има фина (невидима) материална природа, попада под влиянието на миналото чрез паметта. Паметта е функция на ума, която го свързва с миналото. Когато си спомняме отминали събития, миналото предизвиква взаимодействие между ума и реално случилите се тогава факти. Колкото по-правдив е човек, толкова по-ясно възприема миналото си. Ако е свят човек, той може да види дори предишните си животи.

Обикновено трудно разбираме как така чрез паметта умът ни попада под влиянието на миналото.

Струва ни се, че дори би трябвало да е обратното – след като си спомним минали събития, те се появяват в ума и тук миналото не би трябвало да има нищо общо.

Всъщност, можем да се опитаме да си спомним миналото и ако успеем да го направим, то започва незабавно да влияе на ума и да взаимодейства с него чрез тези минали събития. Освен това някои случки могат да се появяват в ума ни спонтанно. Става така, че изведнъж си спомняме нещо. Когато си спомняме нещо от миналото, винаги има и някакна психическа реакция. Тя е резултат от взаимодействието на миналото с ума. Връзката между ума и тези събития протича през паметта, която пък може да прониква в миналото.

Много хора смятат, че реакцията ни по отношение на миналото е нещо като условен рефлекс. С други думи, контакт с миналото не съществува – съществува само паметта и рефлекса към онова, което тя пази. Но тогава излиза, че и миналото също не съществува. Тоест, има го като история, но то реално не съществува и не ни се отразява. Следователно и ние не съществуваме в миналото, тъй като не се намираме в него. То е просто история.

Получава се, че в миналото никой не съществува, защото самото минало време реално го няма. Ние съществуваме само в настоящето и никой не съществува в миналото.

Ако се придържаме към тази позиция, ще трябва да признаем: всичко, което сме направили в миналото, съществува единствено в настоящето, а щом в настоящето не е останало нищо от вече стореното, значи това, което сме сторили, вече не съществува, то е просто исторически факт. Но тогава няма смисъл престъпникът да се наказва за убийство, тъй като той е направил нещо, което сега не съществува – той е убил и човекът вече го няма. Още повече, че и самият убиец не съществува в миналото – той е само в настоящето. Убитият също не съществува, защото е убит в миналото. Затова какъв е смисълът да се вкарва престъпникът в затвора, нали след неговата постъпка вече няма никакви проблеми?

Ще има и такива, които ще възразят, че все пак роднините на убития си спомнят за нещастието и това им носи непоносими страдания.

Но според гледната точка, от която изхождаме, спомените на роднините са просто условен рефлекс. Техният погубен близък не съществува в настоящето, тъй като е убит. По същия начин той не съществува и в миналото, понеже такова няма според нашата гледна точка. Затова няма проблем – трябва просто да премахнем нагласата (условния рефлекс) на близките към смъртта на техния роднина и нека си живеят хората, без да тъгуват.

Колкото и нелепо да ви изглежда, много психолози смятат точно така. Това е парадокс. Та нали престъпникът е извършил престъплението! Само че какво престъпление може да се извърши на несъществуващо място с несъществуващи хора, щом дори този, който го е извършил,също не съществува? Значи няма нужда да се наказва престъпника.

Очевидно стигаме до противоречие. Излиза, че миналото съществува реално и с него има напълно реален контакт. Затова и престъпникът, извършил престъпление в миналото, следва да бъде наказан… Тези неща не са лесни за разбиране.

Тук основателно може да възникне следният въпрос: щом миналото съществува, значи ние наистина можем да се научим да действаме в миналото?

Не, ние можем да действаме само в настоящето. Само настоящето ни дава възможност да действаме. Миналото ни влияе с това, че събитията, случили се някога, вече не могат да се променят. Само че те продължават да ни въздействат. Миналото не ни позволява да действаме там, където се простира неговото влияние. Можем да действаме единствено исамо в настоящето.

Ако в миналото човек е постъпвал неправилно, лошото въздействие от постъпките му ще продължава дотогава, докато той най-сетне неутрализира отрицателното влияние на миналите събития върху съдбата си, извършвайки благочестиви постъпки.

Това не означава, че можем да влияем на миналите си постъпки. Можем да влияем само на последствията от тях, но самите събития не сме в състояние да променим. Ако живеем правилно, всички негативни действия, извършени в миналото, постепенно ще се неутрализират от добрите ни постъпки в настоящето.

Лошите постъпки могат да се неутрализират и с покаяние, но само ако то е искрено. Как да различим искреното от неискреното покаяние?

Ако покаянието е било искрено, след това покаялият се човек повече няма да извършва подобни грехове. Каейки се, той се наказва сам да изпитва силни вътрешни преживявания. Но ако човек се покае само, за да избегне наказанието, това покаяние и лъжливо. То е просто формалност и не включва никакви вътрешни преживявания. След фалшиво покаяние човек обикновено отново извършва същите лоши постъпки, които е правил и преди.

От всичко казано дотук смятам, вече разбирате, че силата на миналото поддържа справедливостта на възмездието за всички извършени грешки.

По същият начин времето винаги ще ни поощрява в бъдеще за добрите ни постъпки. Така ни влияе бъдещето. То ни въздейства чрез възможностите, които ни предоставя Животът.

ИЗВОД: Човек, който е осъзнал, че миналото съществува реално и действа върху него, ще пожелае да се разкае искрено за всички лоши постъпки, извършени от него в миналото. Знанието за това, че миналото е реалност ще мудава сили и ентусиазъм да върши добри дела, които ще неутрализират всички грехове от миналото. Така, създавайки в себе си навика да върши добро, той ще се старае винаги да живее за всеобщото благо. Живеейки по този начин, всеки човек без съмнение ще постигне щастие.

Бъдеще: нима и то е реално?

Бъдещето съществува реално. Така например, в момента на раждането се определя и точната дата на смъртта ни. Не можем да променим продължителността на времето, в което пребиваваме в това си тяло. Но, за сметка на това, можем междувременно да сторим много полезни неща. С други думи, различните хора изживяват по различен начин времето, отредено им от съдбата. Едни съумяват да свършат много неща, други – също много, но безполезни, а трети успяват да го прекарат безсмислено. Хората, които ценят даденото им от съдбата време, имат сили да извършат множество полезни дела. Тези сили се появяват в резултат на правилното им отношение към времето. Така хората, разбиращи могъществото на времето, си осигуряват щастливо бъдеще.

Ние никога няма да можем да влияем на времето – то е по-силно и много по-могъщо от всички смъртни във Вселената взети заедно. Затова и никога няма да успеем на променим продължителността на живота си, но пък можем да увеличим времето си за активно дълголетие, както и на изпълним живота си със смислени неща, С други думи, можем да живеем така, че “да не съжаляваме за безцелно пропилените години“.

Струва ни се, че щом можем да повлияем на бъдещите събития, значи можем да влияем и на бъдещето, но да си представим, че времето е океан, Ако ударим по повърхността на водата, от мястото ще тръгне вълна. Вълната започва да се отдалечава от нас. По същия начин събитието отива и в бъдещето. Но ние можем веднага след нея да пуснем друга вълна, която ще настигне първата и ще неутрализира влиянието й в бъдещето. За разлика от познатия ни океан, в океана на времето, отивайки към бъдещето, вълните от събития не изчезват, а застиват в очакване на своя час.

Колкото и вълни да предизвикваме по повърхността на океана, това не значи, че влияем на бъдещето. Самото време е океан; какво можем да направим с океана? Можем да влияем единствено на събитията, случващи се с нас, тоест на повърхността на океана.

Тогава как ни влияе бъдещето?

Ние непрекъснато се движим напред по повърхността на океана на времето. Така бъдещето ни чака под формата на стройна редица от събития. Ние се приближаваме към всяко от тях и се сблъскваме с тях, но искрено си мислим, че тези събития се случват случайно.

Докато в същото време всички събития, които се случват, зависят не само от миналото, но и от бъдещето.

Можем да повлияем на реакцията си към някое бъдещо събитие като в определена степен неутрализираме силата му на въздействие върху нас. Но не можем да променим продължителността на живота си и времената му структура. С други думи, бъдещето структурира живота ни чрез напълно конкретни събития. Така че бъдещите събития са реалност, но трябва да знаем, че те се формират от нашите постъпки и желания в миналото. Затова, докато събитието още не се е случило, имаме време да повлияем на силата на неговото въздействие върху нас в бъдеще.

Посочих основните периоди, в които живее всеки от нас, за да бъде по-лесно да обясня времевата структура на живота ни. Но преди да поговорим за това, по традиция ще направим извод от казаното.

ИЗВОД: Човек, който разбира неизбежността на бъдещето, не се стреми да удължи живота си. Той разбира добре, че неговата продължителност е ограничена. Осъзнавайки, че дните на човешкия живот са преброени, никой няма да иска да си губи времето в празни приказки и безсмислени занимания. Ние сме господари на съдбата си точно дотолкова, доколкото сме способни да направим нещо добро тук и сега – ако не за друго, то поне за това бъдещето ни да е по-благосклонно към нас. Подобно разбиране на нещата винаги носи щастие.

Leave a Reply